Животът е река, но за преплуване
Съдбата ни изправя пред уроци,
е явно май сме слаби ученици.
Пресичаме бушуващи потоци
с подскоци – все големи сме умници.
Че сухи да сме, стъпваме по камъни,
водата е студена и е мокра!
А всъщност, само който влезе пламенно
в дълбоката река, открива порта.
Към истинското, смело съществуване,
без страхове, съмнения и вопли.
Когато е решено, се сбогуваме –
за да сме живи, трябва да сме мокри.
Защото щом погълнем от водата и́,
то значи че наистина живеем,
нужни са соковете за телата ни
и за душите, че да оцелеем!
© Данаил Таков All rights reserved.
