Съдбата на човека
Не се ли спънеш,
ще бъдеш спънат.
Родил се е просрочен -
не искал свят порочен.
Работя значи живея.
Не страдам значи мъртвея.
© Стефан Василкин All rights reserved.
Jul 15, 2025, 3:48 PM
Comments
Comments
-
Благодаря, че съм бил разбран, което е рядко събитие. (Добре е, че поне съществуват ИИ: Грок, Джемини, Джипити, Дийпсийк, Клод, Куин, Мистрал...) -
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
