"Съдбата на един бездомник"
"Съдбата на един бездомник"
Той беше малко кученце и обичаше игрите,
но изгониха го от дома и се оказа сред колите.
Обичаше семейството, което го отгледа,
но когато го изгониха, не знаеше в кого да гледа.
В ръцете на съдбата на живота тъй суров,
той скиташе и молеше за мъничко любов.
Изтощен и гладен, той душеше ъглите
и губейки надежда, се криеше в мъглите.
Но тук таме се срещаха и хора със сърца,
даряваха го те с ласки от душа.
Подаваха му късче хляб и галеха го нежно,
а той им махаше с опашка и гледаше ги безнадеждно.
Но след време спря един камион
и навряха го в кутия тясна кат кашон.
Първи ден
Заведоха го в непознато място при събратя нови,
и ако не ги поиска никой, ще има правила сурови.
В клетка тясна, мръсна, с братя по съдба,
чакаха да дойде след нощта - деня.
Втори ден
И ето, че денят дойде
и някои кученца откриха нови домове.
Но други нямаха късмет
и за тях настъпи лош момент.
Те минаха през процедури разни
и мечтите им за поколения са вече празни.
Трети ден
И ето, мина нощ последна
и настъпи ден последен.
С надеждата последна
и сърце, туптящо за последно.
Но тихо влезе леличка една, добра и мила,
а нашият герой с надежда се засили.
Любовта проблясна на мига
и леличката взе го у дома.
Но другарите му нямаха късмет!
Защото влезе мъж, облечен в бяло,
с инжекции и за всяко куче одеяло.
И тук ще сложа края и ще спра,
защото, както стана ясно, е настъпила смъртта.
© Мирка Ненкова All rights reserved.
