Съдрана душа
Когато с тежки думи ме изпрати,
прекрачих прага ти с горчивина...
При дяволите черни ме запрати -
изтласкана от приливна вълна...
Обиди ме, снижи ме, порица ме...
Раздра закърпената ми душа,
парченцата от чувства разпиляни
във джоба стиснах с хладната ръка.
Прага прекрачих, бавно се обърнах,
последната сълза отроних там
и с болка злобата ти ядна зърнах -
от буца в гърлото, преглъщайки едвам...
Парфюмът ми ще изветрее скоро,
без моя пулс, без живата ми топлина -
аз вече съм - "приятелката стара",
за нови ласки имаш свобода...
Не с клетвени слова ще те дамгосам
и няма любовта ти да зова,
но чувства оцелели не прахосвам -
достатъчно съм мъдра за това...
С парчета от душата ми съдрана
не ще попивам влагата на похотта,
сълзите си в карфици ще превърна -
най-ценното във мен ще го спася...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
