Съжалявам
Греша,
а после се разкайвам.
Вината мия
не в една сълза.
Със всеки плач
аз себе си наказвам.
След всеки плач...
се чувствам по-добра.
Със устните
аз пиша "СЪЖАЛЯВАМ".
И прошка чакам
пак с наведена глава.
Но без да знам дали я заслужавам...
Дали след прошката ще стана по-добра?!
© Мари Пиф All rights reserved.
