Сълза
Виелица в главата страшно вие,
сърцето не се чува, глухо бие
и празнота ужасна... не се трае,
усещам, че е близо вече края.
С забраната да чувствам и да мисля,
кажете ми, какъв тогаз е смисъла
да продължавам аз да съществувам,
да бъда жива? Как да се преструвам?
Щом празно е и глухо във душата,
щом болката... до болка е позната,
очите слепи път къде да дирят,
щом спомени в главата ми напират?
Вихрушката... отнесе топлината...
и лед скова градината в душата,
цветята клюмнаха увяхнали глави,
от таз раздяла страшно ме боли.
И само вятърът в душата ми пирува,
танцува валс и свирката надува,
като прашинка в този свят ме носи,
безплътна съм, но с хиляди въпроси.
Защо си тръгна, как ли си, къде си?
Въпросите... зъл вятърът понесе,
във вихъра се всичко преобърна
и мрак дълбок душата ми обгърна.
А после... тишина. Чуй, някой стене,
сърцето мое, жално на колене
на Бог се моли, любовта проклиня,
от всеки срещнат търси милостиня.
Ще спре ли някой, има ли надежда,
душата тялото към пъкъла повежда,
с последни сили тупка и се бори,
във този миг за чудеса се моли.
И ето, стана чудо, вижте, спря се,
дочул, че някой в тъмнината плаче,
сърце във длани нежно той загърна,
в сълза за миг сърцето ми превърна.
Един човек със вяра във доброто,
с любов спаси сърцето ми, горкото,
вихрушката си тръгна от душата
и пролетта почука на вратата...
И светлинка в очите ми проблесна,
роди се вяра... жива и чудесна,
в животът ми завърна се доброто,
сълза потече животворна от окото.
© Феникс Феникс All rights reserved.
