Виелица в главата страшно вие,
сърцето не се чува, глухо бие
и празнота ужасна... не се трае,
усещам, че е близо вече края.
С забраната да чувствам и да мисля,
кажете ми, какъв тогаз е смисъла
да продължавам аз да съществувам,
да бъда жива? Как да се преструвам?
Щом празно е и глухо във душата,
щом болката... до болка е позната,
очите слепи път къде да дирят,
щом спомени в главата ми напират? ...