Сълза
Водата
играе пред мене
Върти се във
някакъв странен танц
Водопад е...
но част от сълза е
Нейзплакана,
но изживяна
и заседнала
нейде в гръдта
Вода е...
А е толкоз солена
Горчива
Тежка...
Още пари
И гори що докосне
И я нося още във мене
Нейзплакана
Сякаш...в мене
заседнала
и засъхнала
Капки много
Но тази...
Тя е смърт
Тя е мъка
Тя е обида
Тя е тежест
Тя е тегло...
Да я пусна
Да я изпратя
някак си искам
Да излезе от мен
Да си отиде
Да падне
сълза във водопада
Пара да стане!
Балонче сапунено
От вятър подхванато
Да се издигне
Слънце да види
Дъга да стане
В багри окъпано
Да полети нагоре
Нагоре...
Слънцето
да го лекува
Да го изсуши!
Но ме е страх!
Страх ме е...
че може да падне
както е!
Във водата...
Някого да опръска
Вместо радост
Да пренесе тъгата
Болката
Обидата
Тъмата...
Как да я освободя
Тази тежка сълза...
Дали я филтрирах
Дали я пречистих
Дали я изстрадах
Толкоз години
във мен...
Чиста ли е
достатъчно
за водопада...
Може ли
нечия болка
Тя да измие?
Слънцето
може ли,
в своята призма
да пренесе?
Може ли,
нечия мъка
сама да измие?
Valentina Mitova
12/12/2022
© Valentina Mitova All rights reserved.
