Nov 30, 2008, 10:39 PM

Сълза

  Poetry » Other
1.2K 0 3

Солена болка от очите пада,

път житейски дълъг извървяла,

една-единствена утеха дава -

че тъгата е надживяла

 

Солена мъдрост се покрива

в душевно огледало,

много рани тя прикрива

с пъстроцветно наметало

 

Солен живот в сърцето се спотайва,

наяве рядко се показва,

много често силно се отчайва,

но силата си винаги доказва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...