Сълзи от болка

за нещо изгубено. 

Сълзи от мъка-

                  излъган си пак. 

Напразно визирам се 

в мрака потънала, 

затънала в тиня и кал. 

Мечтите ми,

някак излъгани.., 

Надничат зад мен

сковани от страх. 

Лепкав студ.., 

Ме обгръща отвсякъде... 

Искам да бягам.. 

Сковава ме, пак!

И светът се побира безкористно

в една малка и топла сълза. 

Сълза разбита 

от мъка преглъщана. 

Сълза безпомощна 

                            пада в калта...