Сълзи от Морето // На Баща ми
Според тебе съм
нервен, избухлив и циник
в живота небрежен,
мислещ за миг
с идеи от рози и кули от пясък,
витаещ в роматичния блясък
на поредна идея, родена
категория втора, не толкоз ценена.
Но и аз съм човек
и имам мечти,
и свои си цели,
и чувства дори.
Едва ли го знаеш,
но аз зная добре,
в мене тупти не по-малко човешко сърце
и силно
и нежно, в своите рани кърви,
а от болката ражда по-красиви мечти.
Едва ли ще видиш.
Досега невидял,
колко пъти съм падал,
колко болка търпял,
как остават след мене разранени следи,
как душата ми стене,
как сърцето кърви.
Едва ли ще чуеш.
Не чул до сега
колко пъти крещял съм за другарска ръка,
колко пъти нагазвах в неоткрити води
и в блато потъвах на разбити мечти.
И не знам дали ще рзбереш.
Досега неразбрал,
моят път не е твоя.
Но Аз не съм спрял,
а се боря с живота през всичките дни
и успеха преследвам през вълни и мъгли.
Сълзи от морето
събрах вече доста.
Мисля: Едва ли щастлив съм, че съм моряк.
Но това не ме прави по-малко достоен,
по-малко мъжествен,
или пък слаб,
защото смея открито да кажа
Обичам,
Мечтая,
Греша.
За тебе са слабост,
за мене са сила
и смисъл на пътя, по който вървя.
Знам, не го виждаш.
Той озарен е от толкова малка и нежна звезда.
Дори в слепотата на черните дни
чувствам я,
някъде там си блести,
посоката вярна усещам добре
към моята любима
и моето дете.
Напред какво следва.
Та кой ли го знае,
но мисля : Не ще се завърна назад.
Прощавам ти всичко.
Благословия ти дай ми.
Да тръгна с късмет.
А не прокълнат.
нервен, избухлив и циник
в живота небрежен,
мислещ за миг
с идеи от рози и кули от пясък,
витаещ в роматичния блясък
на поредна идея, родена
категория втора, не толкоз ценена.
Но и аз съм човек
и имам мечти,
и свои си цели,
и чувства дори.
Едва ли го знаеш,
но аз зная добре,
в мене тупти не по-малко човешко сърце
и силно
и нежно, в своите рани кърви,
а от болката ражда по-красиви мечти.
Едва ли ще видиш.
Досега невидял,
колко пъти съм падал,
колко болка търпял,
как остават след мене разранени следи,
как душата ми стене,
как сърцето кърви.
Едва ли ще чуеш.
Не чул до сега
колко пъти крещял съм за другарска ръка,
колко пъти нагазвах в неоткрити води
и в блато потъвах на разбити мечти.
И не знам дали ще рзбереш.
Досега неразбрал,
моят път не е твоя.
Но Аз не съм спрял,
а се боря с живота през всичките дни
и успеха преследвам през вълни и мъгли.
Сълзи от морето
събрах вече доста.
Мисля: Едва ли щастлив съм, че съм моряк.
Но това не ме прави по-малко достоен,
по-малко мъжествен,
или пък слаб,
защото смея открито да кажа
Обичам,
Мечтая,
Греша.
За тебе са слабост,
за мене са сила
и смисъл на пътя, по който вървя.
Знам, не го виждаш.
Той озарен е от толкова малка и нежна звезда.
Дори в слепотата на черните дни
чувствам я,
някъде там си блести,
посоката вярна усещам добре
към моята любима
и моето дете.
Напред какво следва.
Та кой ли го знае,
но мисля : Не ще се завърна назад.
Прощавам ти всичко.
Благословия ти дай ми.
Да тръгна с късмет.
А не прокълнат.
© Констант All rights reserved.
