Сълзи в нощта
Сълзите ми попиваха в нощта
и се превръщаха в блестящи кехлибари.
За някого Луната бе дъга,
ала за мен тя всъщност бе олтарът,
пред който коленичих и шептях
молитвите, в които ти искреше.
Но тя бе неотключена врата
и вечерта ръждясала тежеше.
И моите сълзи чертаха път,
белеещ над почерненото време.
Той беше млечен, сякаш че денят
поникнал бе във нощното безвремие.
Разпръснати жълтици, като дъжд
сълзите ми дълбаеха небето.
(А бях, привидно уж, нормален мъж,
с достойнство и характер, общо взето...)
Луната се изпълваше с печал
и като моите сълзи просветна.
Загърнах се с молитвения шал
и се превърнах в нежно нощно цвете...
Защо ли да ухая в тъмнина?
Заспали са цветарките без време.
Но в мислите ми някаква сърна
дойде при мен, че беше и студено...
и се превръщаха в блестящи кехлибари.
За някого Луната бе дъга,
ала за мен тя всъщност бе олтарът,
пред който коленичих и шептях
молитвите, в които ти искреше.
Но тя бе неотключена врата
и вечерта ръждясала тежеше.
И моите сълзи чертаха път,
белеещ над почерненото време.
Той беше млечен, сякаш че денят
поникнал бе във нощното безвремие.
Разпръснати жълтици, като дъжд
сълзите ми дълбаеха небето.
(А бях, привидно уж, нормален мъж,
с достойнство и характер, общо взето...)
Луната се изпълваше с печал
и като моите сълзи просветна.
Загърнах се с молитвения шал
и се превърнах в нежно нощно цвете...
Защо ли да ухая в тъмнина?
Заспали са цветарките без време.
Но в мислите ми някаква сърна
дойде при мен, че беше и студено...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
