Сълзица
Обичах те и галех ти косите
Вълнувах се от блясъка в очите!
Устните с усмивки украсени
Изглеждахме и двамата пленени!
Обичах те и милвах ти ръцете
Докосвах нежно раменете!
Щастливи бяхме в този блян.
Годините препускаха без свян!
Прегръщах те и нещо ме гореше
Мигът полека чувствата топеше!
Поглеждах те, но думите таеше.
От блясъка тъй-много ме болеше!
Превърнах се в капчица роса.
Дните ми се сляха с нощта.
Дарявам ти тази мъничка сълза.
Аз мога в нея да се побера!
Срещнеш ли сама жена да плаче
Недей да бързаш, малко се поспри.
Какво ли толкоз те смути?
Сълзите тежки събери.
Видиш ли бреза с превити клони
Напомнящи на моите коси.
Недей да бързаш, малко се поспри.
Не знаеш ли как болката тежи?
Привечер далеч в небосклона
Понякога ще виждаш светлина.
Недей да бързаш, малко се поспри.
Изпращам ти от моята топлина!
Припомняш си, обичал съм жена.
Тревожен ще си до късно в нощта.
Останал сам, стопила се е любовта.
Какво си ти без мъничка сълза?!
© Мария Николова All rights reserved.
браво 
