Обичах те и галех ти косите

Вълнувах се от блясъка в очите!

Устните с усмивки украсени

Изглеждахме и двамата пленени!

Обичах те и милвах ти ръцете

Докосвах нежно раменете!

Щастливи  бяхме в този блян.

Годините препускаха без свян!

Прегръщах те и нещо ме гореше

Мигът полека чувствата топеше!

Поглеждах те, но думите таеше.

От блясъка тъй-много ме болеше!

Превърнах се в капчица роса.

Дните ми се сляха с нощта.

Дарявам ти тази мъничка сълза.

Аз мога в нея да се побера!

Срещнеш ли сама жена да плаче

Недей да бързаш, малко се поспри.

Какво ли толкоз те смути?

Сълзите тежки събери.

Видиш ли бреза с превити клони

Напомнящи на моите коси.

Недей да бързаш, малко се поспри.

Не знаеш ли как болката тежи?

Привечер далеч в небосклона

Понякога ще виждаш светлина.

Недей да бързаш, малко се поспри.

Изпращам ти от моята топлина!

Припомняш си, обичал съм жена.

Тревожен ще си до късно в нощта.

Останал сам, стопила се е любовта.

Какво си ти без мъничка сълза?!