Jun 7, 2009, 6:08 PM

Сълзичката 

  Poetry
1414 0 55

Страхът разпилян е! А някъде в времето
прелитат сред хаоса малки искри.
Една ненадейно попадна в окото ми,
огледа се плахо и бързо се скри.


След залеза винаги (много болезнено)
подава се бисерно, нежно лице -
да види дали е самотен и вятърът
и заедно да се превърнат в море.


Но няма надежда (по тъмно изтляла е)
и в доби потайни се крие от мен.
Мракът умора тъче по клепачите,
а тъжна, сълзичката в този момент


очаква да дойде в постелята Тихото.
Аз зная -  тогава по път ще върви
и заедно с други, подобни на нея,
за сън пременена, на топло ще спи.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??