Сълзите изсъзнаха вече...
страхът ми отдавна умря...
Е, виж ме, о, мило момиче...
ти мислиш, че тъна в тъга...
но аз съм по-тъмен от мрака...
по-хладен съм аз от смъртта...
усмивката моя е ледна...
смехът ми е кървав бръснач...
след цялата тая вендета...
която проведохме с теб...
аз станах пет пъти по-силен...
по-страшен от варварски меч...
© Андрей Андреев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
