Сълзите изсъхнаха вече

Поезия » Философска

393 2 0

Сълзите изсъзнаха вече...

страхът ми отдавна умря...

Е, виж ме, о, мило момиче...

ти мислиш, че тъна в тъга...

но аз съм по-тъмен от мрака...

по-хладен съм аз от смъртта...

усмивката моя е ледна...

смехът ми е кървав бръснач...

след цялата тая вендета...

която проведохме с теб...

аз станах пет пъти по-силен...

по-страшен от варварски меч...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0