Режа лук... Сълзите ми текат...
Че и в кризата поетите ядат.
А тя, като че ли от свят е друг,
навиква ме кат омразен съпруг.
За стихове все иска да говоря,
да каканижа в рими – да не споря.
Мълча си. На ситно режа лук.
Крачета свински си варя – напук
на всички Музи лекокрили...
А тя пак нека да си „пили”!
Да бърчи нос! Да се гнуси!
Че напаст сме поетите – нали!
И ти на нея хич не се гневи,
Каквото най-обичаш си сготви!
25.09.2012
© Аластор All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
