Сълзите на едно предателство
Молех се да съм сънувал просто,
молех се това да е било кошмар
и щом събудя се отново да си с мене,
приятел най-добър да си ми пак.
Но щом денят очите ми отвори,
прониза ме лъчът му от тъга,
припомних си аз тежките ти думи,
припомних си за своята печал.
На пътя ти извърна погледа безразличен,
отхвърли ме, това ли бях за теб...
след всички дни на радост и несгода,
след това, което сме направили един за друг.
Безсилен, аз се чувствам и самотен,
убит от милионите лъжи,
полужив, за да почувствам твоята омраза,
която мъчеше душата пак и пак...
Но времето е най-добро лекарство,
макар и бавно, то лекува всичките сърца,
забравих аз за раната в душата,
забравих и за своята печал.
Простих ти, даже да не заслужаваш,
прости ми, ако имам аз вина,
защото бе човекът, на когото безметежно вярвах,
а ти отвърна се от мен като от враг.
© Иван Русланов All rights reserved.
