Молех се да съм сънувал просто,
молех се това да е било кошмар
и щом събудя се отново да си с мене,
приятел най-добър да си ми пак.
Но щом денят очите ми отвори,
прониза ме лъчът му от тъга,
припомних си аз тежките ти думи,
припомних си за своята печал.
На пътя ти извърна погледа безразличен,
отхвърли ме, това ли бях за теб...
след всички дни на радост и несгода,
след това, което сме направили един за друг. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up