Усещам сълзите на вятъра
как капят в море-самота.
Докосвам душата на вярата.
Безпътна трепти любовта.
Жигосват очите ми черното,
изплакали синя лъжа.
И кървава болка с неверие
души ме.... Ранява! Тъжа...
Не чувам смеха на копнежите -
безмълвни, умират нощес.
И, сгушено, някъде светлото
ще върне ли цветното днес?
А силата, вярна на избора,
ще счупи ли призрачен лед?
Целуне ли изворът ириси,
ще стопли ли пулса им блед?
Аз моля сълзите на вятъра
живот да отмият ранен.
Докосвам сърцето на вярата.
Любов, още светиш ли в мен?
© Цветето Б. All rights reserved.