Apr 11, 2008, 8:23 PM

Сълзите рисуват

  Poetry
1.4K 0 3

                  
                          В  белотата на коледния ден

                          намирам усмивчица за мен.

                          Докосната от чистотата на студа,

                          моля се за прошчица.



                         Самотата на дървото през прозореца ми маха.

                         Неизживяното в мене тя разплака.
 
                         Нека плаче без да се срамува.

                         Сълзите спомен за доброто в сърцето ми рисуват.



                                                          25.12.07 г.

                         
                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малина Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...