Човекът няма сълзи в излишък,
които да пилее на разсипника вятър.
И в трудните дни не спира да диша,
пада, става, и ръкави запрята.

И щом здрави са близките хора,
и далеч е от болка, се чувства добре.
Да плаче не бива за лека умора,
или когато любовта на някого спре.

Сълзите са колкото сърцето побира,
не повече, нито по-малко и на всеки му стигат.
Мине ли време, човекът разбира,
че ще ги има, докато могат очите да мигат.

Явор Перфанов©
17.09.2020 г.
Г. Оряховица