Стоиш на хълма,
в сила и прошка,
последни думи,
последна целувка,
стъпка назад,
по мост на въздишки,
бяла пустиня,
път към пощада,
не блян, а мечта,
дали е раздяла,
сън или не,
съм и не съм.
Последна роля,
последен спектакъл,
посивяла сцена,
измита от сълзи,
в екрана блесват
лица без образ,
и в тази роля
съм и не съм.
© Боряна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
