Аз безусловно те обичам,
а ти - обичаш ли ме ти?
Когато любовта ти срича
ще стана вироглав статив.
Използвай ме, за да рисуваш
пленена сянка от трева
и слънчоглед от блатна нива
израснал бавно от мъгла.
Далечината да рисуваш -
огромен кръг за хоризонт...
и спомена-сърце бълбукащ
на свечерилия се фон.
© Младен Мисана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
