Dec 23, 2007, 3:54 PM

Сън 

  Poetry » Phylosophy
611 0 4

                                         СЪН

             Вечността е моя, особено, когато заспя.

             Сънят ме отвежда някъде другаде.

             Там, където няма време и граници.

            Там, където съм свободен и летя.

            И когато се събудя се озовавам тук и сега...

            Отново в затвора на тялото, което ми помага и пречи...

            Сърцето ми се смее и често плаче.

           Само музиката ме завладява напълно и в нея аз живея.

           А любовта е засенчена от страстта...

           Трудно ми е да я разбера...

           Вече живея само за мига, защото разбрах, че другото е илюзия.

            Илюзия, наречена Любов...

           Ако умре тя, умирам и аз...

           Остава само обичта, която раздадох на всички вас...

 

© Бен Ар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е! Много ми хареса.
  • БЛАГОДАРЯ НА ВСИчКИ ВАСОБИчАМ ВИ
  • Много чувствено и съкровено.
    Слушай душата и сърцето си.
    желая ти много слънчеви дни и любов.
    с много обич за теб, Бен.
  • Красива и странна е душата ти, Бен!Продължавай да се вглъбяваш - тя ще ти разкрие много истини...Щастие и Любов през Новата година!
Random works
: ??:??