СЪН...
СЪН
По оранжев тротоар от мисли
вървя, но ден не е
и огнено-червено слънце няма,
а портокали никой не яде.
Звездите луди, полудели,
валят, но дъжд не е,
вълните морски пощурели,
мият сини брегове.
Пеперуди сребърни частици сипят,
но сняг не е,
изгубени планети стават птици,
летят родени светове.
В небе от пух и бяло
фантазирам хиляди лица,
суетата няма огледало,
а само цветни стъкълца.
Мечти от утре и от вчера
дишат въздух днес,
желанието, с тяло на Венера,
агресията ражда във финес...
Така за няколко минути
прелистих миналите дни,
видях с образ бъдещите мисли,
докато будилникът не иззвъня...
По оранжев тротоар от мисли
вървя, но ден не е
и огнено-червено слънце няма,
а портокали никой не яде.
Звездите луди, полудели,
валят, но дъжд не е,
вълните морски пощурели,
мият сини брегове.
Пеперуди сребърни частици сипят,
но сняг не е,
изгубени планети стават птици,
летят родени светове.
В небе от пух и бяло
фантазирам хиляди лица,
суетата няма огледало,
а само цветни стъкълца.
Мечти от утре и от вчера
дишат въздух днес,
желанието, с тяло на Венера,
агресията ражда във финес...
Така за няколко минути
прелистих миналите дни,
видях с образ бъдещите мисли,
докато будилникът не иззвъня...
© Емо All rights reserved.
