Снощи те сънувах всеотдаен,
така добър и нежен беше ти,
така красив и толкова потаен -
не бях те виждала преди.

В съня ми всичko беше истина
така реален, трепетен и фреш,
сънувах те до мен на пълнолуние,
а ти ме галеше - не можеше да спреш.

Сънувах те как бавно ме събличaш
и твоят допир ме гореше като огън,
а ти ми казваше, че още ме обичаш,
че няма да ми кажеш сбогом.

Сън, само сън ли остана
този блян така неизречен?
Аз те чакам, сърцето ми плаче
и сънувам, сънувам те вечер.

И ето - срещам те събуден и свеж,
поглеждам те в очите и изричам,
че теб сънувам всяка божа вечер,
че може би потайно те обичам.

Страхувах се, че може да побегнеш,
но ти остана в моята мечта,
погледна ме, погали ме със трепет,
така реален, както във съня.

Тази нощ аз няма да сънувам
от устните ще пия и дори
истински във моята фиеста
тази нощ ще бъдеш ти!