Снощи те сънувах, мили.
Отново бяхме заедно.
Казах ти, че те обичам
и всичко си беше по старому.
Как хубаво бе да те прегръщам!
Чувството невероятно.
Прекрасно бе да те целувам.
Искаше ми се да е безкрайно.
Но уви, навън се съмна
и будилникът засвири.
Моя сън той прекъсна.
Ти изчезна, мили.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
