Dec 23, 2010, 3:03 PM

Сън

  Poetry » Other
612 0 3

С Ъ Н

 

Аз съм птица тежколитна

със прекършени крила.

Волята ми монолитна,

на парченца веч е тя.

 

Няма радост, само вопли

и беди, беди безброй.

Няма обич да ме стопли

на човек обичан, свой.

 

Няма топлина в огнище

и огнище за беда.

Само сиво пепелище

ми напомня за това.

 

А копнея аз за ласка

и за обич жадна съм,

но животът зъл, без маска,

ми оставя само... сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво!
  • Нека гледаме по- ведро и по- мъдро на живота, Ани! Весели празници!
  • Въпреки това ти желая весели празници и много топлина!
    С уважение, аз.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...