Сън
Каква гора! Кафява, жълта, рижа...
Тук-там по някой горд, самотен смърч.
Защо дойдох? Нима ще разверижа
сърцето си от тоя вечен гърч -
да чувствам как всичко се изнизва,
но аз не мога нищо да спася
и как лъчът на залеза ме близва,
но аз не искам нищо да гася.
Нима в абсурда трябва да повярвам,
че сам ще стана някога земя?
Един вторачен в мен, настръхнал гарван
нададе грак и после занемя.
Дали ще ми подскаже той - кои са
най-дългите пътеки към смъртта?
И кой на тази болка ме ориса -
да бъда само миг от вечността?
Едва ли. Лъхна вятър. Шарен огън
в листата отмалели заигра.
И нямам сили да си кажа сбогом
с гората. Тази приказна гора.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
