Сън
************
*
В притихналата пръст съм,
шепот, крясък, онази тишина.
Разкъсва сивото небе нечакан гръм,
там съм - в грозна празнина.
Агонично обречена на самота,
проблясък на стъкло ме грабва.
Нахално пак се спуска вечерта,
дали къс от душата ми на някого трябва?
Премерени удари и страшен вик,
в перления блясък съм на капка дъжд.
Между заключени крепости търся твоя лик,
а краят на съня е все един и същ.
*
***********************************************************
http://vbox7.com/play:df3028fb
© Симона All rights reserved.
