lauryn_ (Симона)
63 181
Sep 17, 2008, 1:54 PM

Сън 

  Poetry » Love
716 0 1

************
*

В притихналата пръст съм,
шепот, крясък, онази тишина.
Разкъсва сивото небе нечакан гръм,
там съм - в грозна празнина.

Агонично обречена на самота,
проблясък на стъкло ме грабва.
Нахално пак се спуска вечерта,
дали къс от душата ми на някого трябва?

Премерени удари и страшен вик,
в перления блясък съм на капка дъжд.
Между заключени крепости търся твоя лик,
а краят на съня е все един и същ.

*
***********************************************************

http://vbox7.com/play:df3028fb

© Симона All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??