Сън
Мисли блъскат се в главата,
всеки сблъсък като гръм,
щом настъпи тишината
паднах и потънах в сън.
Озовах се сред поле
в бяло цялото покрито,
грабнах нещо във ръце-
то приличаше на жито.
Дълъг път се там извива,
в края образ на старица,
бе зловещо мълчалива,
тя държеше броеница.
Вдигна си тогаз ръката,
с пръст посочваше надясно,
зърнах тамо стъпалата,
стана ми пределно ясно.
Минаха стотици мили,
кръв течеше от нозете,
стигнаха ми тези сили
да достигна върховете.
Ей ме мене! Вече там съм
втренчил поглед в небесата,
няма жив човечец, сам съм,
лея думи от устата.
Смисълът какъв е? За него питам.
Колко време веч навред ще скитам?
Може ли изобщо той да се открие
преди душата ми изцяло да изгние?
Как да знам, че съществува?
Ил заблуда сал това е?
Трябва ли да се мирува
докато душа нехае?
Чу се трясък поразяващ,
черни облаци разнесе,
стана въздухът смразяващ,
а земята се разтресе.
Цялата се сцепи, зейна,
погълна ме, изчезнах вдън,
повече лъчът не грейна,
тъй разбрах, че съм навън.
© Деян Иванов All rights reserved.
