Aug 7, 2006, 11:40 AM

Сън

  Poetry
1.5K 0 7
Когато заспиваш,
и ти като мен,
виждаш ли също,
и ти както аз,
някой различен:
не уморен,
не прозаичен;
просто различен.

Изпадаш ли в бяс
когато се будиш
и отново отричаш,
че си именно ти този?
Този, който е тичал,
който е пял,
и летял,
и преди само миг-
е спрял.


А сега си в кошмар.
Събуди се!
Липсваш на себе си.
И на другите.
И на мечтите ти.
И тях ли сън ги наричаш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марвин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...