Aug 7, 2006, 11:40 AM

Сън

  Poetry
1.5K 0 7
Когато заспиваш,
и ти като мен,
виждаш ли също,
и ти както аз,
някой различен:
не уморен,
не прозаичен;
просто различен.

Изпадаш ли в бяс
когато се будиш
и отново отричаш,
че си именно ти този?
Този, който е тичал,
който е пял,
и летял,
и преди само миг-
е спрял.


А сега си в кошмар.
Събуди се!
Липсваш на себе си.
И на другите.
И на мечтите ти.
И тях ли сън ги наричаш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марвин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...