Сън

Сънят не е просто спането, което ние знаем.

Сънят е пътуване специално.

За буден мисли се човек.

А той - с някаква от съзнанието част си спи.

Сън дълбок. 

И сънят тоз дълбок продължава.

Минути, часове, дни, години, живот цял.

А смъртта какво е.

Сън, в който будни сме където - приживе сме спали.

Странно да.

Има сънища, в които ходиш и обхождаш места - родни,  близки. Къщи, улици познати.

Сънят е просто пътуване.

В самолет се качваш, спиш, пристигаш.

Болестта какво е - сън.

Тежко ти е - заспиваш - и се събуждаш здрав.

Гладуваш ил търпиш несгода-неудобство.

Минават дните нужни за аскетизма тоз.

Дните на съня специален.

Специално назначен.

Спиш и сънуваш - спиш, но буден си вече за нещо друго.

И се събуждаш друг човек.

Със съзнание ново-малко старо.

Назначаваш дни 10 неупотреба-въздържание от тютюн например.

Преодоляваш първо върло неизбежно.

Спиш после, пътуваш сред "ландшафти" нови - и се събуждаш пак след този срок.

Малко друг. Полезен е сънят.

Сън е всичко, и частична будност.

Спиш специално и особено. По различен начин 

Спиш.

Слънцето те буди, радваш се и се надяваш на 

Света прекрасен.

Нощем си без таз надежда, но надежда друга умствена се ражда.

През нощта духът - умът е слънце.

Лесно се живее през деня.

Слънцето помага.

През нощта обаче - друго слънце трябва да запалиш.

Влюбиш се и казваш край - няма друг такъв човек.

Много други хора-персонажи има.

Подобни - носещи храната съща.

Храна за твоята душа.

Но не знаеш.

И не знаеш, че това е само - няколкогодишен може би, но сън.

Ожениш се и казваш край - друго няма.

Бракът тоз е сън за няколко години ил за "ден" един - за един живот например.

Будността е сън.

И сънят е будност.

Боговете не спят.

Според хората - така е.

Но и боговете спят.

Сънят им продължава хиляди години.

И после пак толкова - будуват те.

Живи са те обаче винаги - когато гледа ги човек.

Когато ги прославя.

За теб специално буден е тоз бог.

Става човекът тогава част от съня божествен.

Слава на Велес, на Сварог и Род.

На Лесничея - буден и "заспал".

Всички спят и будни са различно.

Ходиш ти по улицата своя.

Замислен виждаш ти човек ил куче.

Гледат и не виждат, не усещат.

Че ти си там.

Те спят, сънуват и са също будни - другаде.

Там, където - ти в момента (може би) - спиш-сънуваш.

Без нужда ти - не ги буди.

Нека спят-сънуват.

И спи-сънувай-и будувай ти.

В различни сънища сте вий сега.

И живеете във светове различни.

Ще дойде време и ще се събудите и двамка.

Ще поговорите тогава.

А после - ще заспите пак.

Спи Буда и сънува, но той и вижда.

Всеки може да се види в миг единствен -

Спи когато.

Той спи, но да погледне може в света (друг) на будността за миг. Да.

На аскетизма - въздържанието - съня прекрасен - слава нек да кажем.

На удоволствията разни - естествени - необходими.

На радостта, която будна е в момента.

На "пътуванията" всички разни - сънни-будни.

Пътуване е всичко - и сън е някакъв специален.

Славѝ човече боговете винаги.

Ще те направят буден те.

Сън-пътуване специално за тебе ще дадат.

Изграждай и творѝ образа неповторим - божествен -  свой!

Кагато буден си.

Когато спиш.

**

Сънят е просто музика, в която сме заслушани сега.

Ил ухание някакво забравено.

Сънувай, после събуди се.

Продължѝ пътуването свое.

През съня и будността.

Ура

Лесничея