Dec 24, 2023, 6:31 PM  

Сън

  Poetry » Love
681 0 1

 

 

Въртя се в кръг, изгубих пътя си към теб

не мога да намеря стъпките на плажа

Измиват ги вълните всеки ден

И само спомена за тебе галя.

 

Не ме забравяй, моля те недей

Самотно е сърцето ми без теб

Дъжда навън не спира да се лей

И цялата земя е в лед.

 

Не ме забравяй, нищо, че болят

Постъпките ми, зная, не е лесно

И въпреки, че години ни делят

Все същите сме си, но побелели леко.

 

Вървя към теб в съня си, не те стигам

Сега е нощ, но следва ден

Главата бавно-бавно вдигам

И виждам слънцето изгряло в мен.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-хубаво е щом "виждам слънцето изгряло в мен". Така е, времето отмива годините, спомените са като мили срещи.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...