Сън е било
Тъжна съм.
Тъжна не просто така.
Сянка потайна
в душата се крие.
Луната изгрява,
а в мене - тъга.
Камбана злокобно
някъде бие.
Тишина е наоколо,
грозно обсебваща.
Даже сърцето
глухо мълчи.
Сълзата в него,
разкъсващо стенеща,
вие от болка.
А вътре горчи.
Плача отчаяно.
Съхнат очите.
Ръцете протягам,
там в пустошта.
Вопли, безпаметно
изригват гърдите.
Пак ли съм, Боже,
грешно сама?
Светкавица блесна.
Гръм се разтресе.
В стаята влезе...
и вътре във мен.
Очите отворих.
На глас се усмихнах.
Сън е било!
Сън, кошмарено студен!
Тъжна не просто така.
Сянка потайна
в душата се крие.
Луната изгрява,
а в мене - тъга.
Камбана злокобно
някъде бие.
Тишина е наоколо,
грозно обсебваща.
Даже сърцето
глухо мълчи.
Сълзата в него,
разкъсващо стенеща,
вие от болка.
А вътре горчи.
Плача отчаяно.
Съхнат очите.
Ръцете протягам,
там в пустошта.
Вопли, безпаметно
изригват гърдите.
Пак ли съм, Боже,
грешно сама?
Светкавица блесна.
Гръм се разтресе.
В стаята влезе...
и вътре във мен.
Очите отворих.
На глас се усмихнах.
Сън е било!
Сън, кошмарено студен!
© Таня Мезева All rights reserved.
сънища 
