Сън ще ми бъде пътека
Малка бохчичка ще нося.
И от перце е по-лека.
Рошава, дръзка и боса...
Сън ще ми бъде пътека.
Рогче луна ли показва,
пеят щурци като луди,
слънцето в моята пазва,
призори чак ще се буди.
Ключ от сърцето ще скрия,
там между камъни бели
и ще го пазят с магия
няколко слепи недели.
Птици са моята свита,
пътят ми прав. И заветен,
волна душата и сита,
в тръни разцъфнало цвете..
Възел от улици криви
този град някак е вързал...
А сред ожънати ниви,
вятър след мене е бързал...
Ключ на крилете му бели,
свети. В тревите лилави...
Рекли му слепи недели:
– Само за теб го остави...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
