Сън в зимна нощ
Потънала е в нечии обятия,
в съня си диша тя накъсано...
Лицето му не вижда, сляпа е,
от страст... но лентата се къса...
Без милост е поредното му тръгване,
с горчиво сладък вкус за още...
На кой ли този път да се разсърди
за краткостта на нощите...
На утрото, че идва толкоз рано,
във стаята, с едно легло за двамa.
© Рот Блак All rights reserved.
Ох, толкова много имам да кажа, но друг път, другаде... Радвам се, че те срещнах Рот!
Освен това се мисля за късметлийка на фона на всичко изброено. Казах, че те усещам близка по 2 причини, едната е простичка, отново подобна тематика, за съня. Наскоро писах по темата. Другата е по-истинска и касае Голямата любов или Големите(ако си късметлия)...