imperfect (Яна)
274 2097
Jan 30, 2013, 11:03 AM

Сън за обич 

  Poetry » Love
964 1 15

Сън за обич

 

 

 

Това си Ти. А аз не съм на себе си.

Рисувам те с усмивка в тъмнината

и скришом търся стихналите белези

и раните, кървили по душата.

 

Но чудо... Тях ги няма, не усещам

и болката от минали раздели.

На мястото им устните ти нежно

докосват ме, дъха ми мигом спрели.

 

И утрото е светло, лъчезарно.

И тиха, и сънлива е нощта ми.

Опирам се на силното ти рамо,

преплиташ с трепет топлите ни длани.

 

Сънувам ли? Не ме буди, любими.

Това е по-красиво от зората.

Аз този сън бленувам от години -

за обич, покорила самотата.

 

 

 

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??