Сън за обич
Сън за обич
Това си Ти. А аз не съм на себе си.
Рисувам те с усмивка в тъмнината
и скришом търся стихналите белези
и раните, кървили по душата.
Но чудо... Тях ги няма, не усещам
и болката от минали раздели.
На мястото им устните ти нежно
докосват ме, дъха ми мигом спрели.
И утрото е светло, лъчезарно.
И тиха, и сънлива е нощта ми.
Опирам се на силното ти рамо,
преплиташ с трепет топлите ни длани.
Сънувам ли? Не ме буди, любими.
Това е по-красиво от зората.
Аз този сън бленувам от години -
за обич, покорила самотата.
© Яна All rights reserved.
