Сън за теб

Тихо, сонатата лунна звучи!
Носи ми спомени, шепот и зов.
Пак те сънувах — за кратко, почти,
вплитах в косите ти нишки любов.

Търся в небето познати съзвездия,
търся ти сянката в мрачната шир.
Някъде между копнеж и безследие
пазя за тебе — притихнал и мир.

Спомен посях във градината слънчева,
чаках да дойдеш, да пиеме чай.
Сам е и вятърът — птица пропъдена,
сякаш е тъжен без твоя омай.

Но и така е красиво и светло.
Сянката ляга, денят си отива.
Вярвам, че нещо в душата е сплетено —
чакано дълго, красиво и живо.