Сънища
606
0
3
Камбанки златисти тихо звънят,
щом чуя ги отново за тебе се сещам,
към мен се протяга усмихнат сънят,
магическо място, където те срещам.
Ах, колко неща си казахме, знам,
прегърнати, сякаш пленени в игрите,
заспивайки знаех, че чакаш ме там
реалност, където са свободни мечтите.
А моите сънища са доста различни,
не просто глупости, сътворени за ден,
леко налудничави, истински, лични,
представа си нямаш какво си за мен.
Дори да поискам да те забравя - не мога,
начин намираш да се върнеш, нали,
и въпреки всичко ме обзема тревога,
защото пък винаги накрая боли.
© Живко Енев All rights reserved.
