Този текст за песен е написан изцяло по и за музикалната композиция „Сънища”, чийто автор е музикантът с потрeбителско име antoan1antoan (Антоан Антонов).
Давам пълни права на Антоан да използва този мой текст за създаване на песен, ако желае.
Бостан Бостанджиев
Нощ прегръща планината.
В нежна пелена мъглата
я обгръща и целува...
Сякаш от нощта ревнува.
Месец ясен не изгрява,
а небето се снишава –
то, е гневен звън...
На дърветата листата
като крясък в тишината,
уж нашепват – а се чуват
как кълнат и пророкуват...
Издалеко, издалеко
им отвръща сънно ехо –
то с ехидност, неприкрито
репликира ги сърдито.
С дубъл тон ги подиграва,
саркастично ги смразява –
то, е светъл стон...
Разпилява се реката
с грохот нейде по ждрелата...
Вълчи вой я проследява –
с тъжен зов я укорява,
че надолу в долината,
ще се потопи в блатата –
там, е вечен плен...
Там, където злите сили
с духове и самовили,
с таласъми, с торбалани –
бродят вечно изтерзани.
Там, където под земята
са безсилни небесата
да спасяват заблудени
грешници – от бяс пленени...
Там, където...
Там, където
ангелите нямат вето –
там, е леден сън.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.