Сънливо
934
0
2
Смирено балдахина ме покри
с морзовата азбука на пороя.
В нощта говорех с две мухи,
а принца се оплакваше на коня.
Разправяше, че сто години спя,
че вече никак не съм млада,
че пристигнал с меч и със витла,
а аз съм била цялата в помада.
Че никак не харесал моя вид,
че все още се въртял в кошмари.
От приказки изтъркани на вид,
подмамили се множество другари.
Че подвигът, привидно скъп,
бил всъщност жалко приключение.
Съвсем нетрайно, може би,
по-кратко и от стихотворение.
И само неговият кон, все верен му остава,
притихнал с винени очи,
принца в пясъка рисува крава.
А аз говоря с две мухи,
под балдахина, който ме покрива.
Облегната сред нощи и мъгли,
им казвам, че без принц ми се доспива.
© Стела All rights reserved.
