Не знам защо сънят ме връща

все там, във бащината къща.

Детството си там съм изживяла,

без родителска обич да съм познала.

Радвам се, когато сънят ми ме връща

в бабината и дядова къща!

Там беше постлано с рогозки.

Нямаше ток и вода...

Но имаше нежни обноски!

Там аз бях щастливо дете,

което безгрижно, свободно расте!

Не знам защо сънят ме връща

в предишната семейна къща.

Там бях силна, щастлива жена,

обградена от съпруг и деца.

Бях това, което желах!

На крилете на възхода летях!

Не зная след време дали ще сънувам?

Ако сънувам, дали ще пътувам?

Но поне съм научила на живота си спирките.

Трябва да науча и на спомените сбирките...

Защото от тях ще трябва да събирам сили

за всичко, което за мен съдбата е скроила.