Сънувах душата ти
Сънувах душата ти приказна
като голямо червено сърце.
Доближих се до него усмихнат
и поисках да го обгърна с ръце.
А то ми каза с трепет "Обичам те!"
и като най-ярка звезда засия.
Погледна ме с бадемовите очи,
в този миг на щастие времето спря.
Да съм любовта на твоя живот,
това е най-силното ми желание.
Под слънчеви ласки да цъфтиш,
нежна роза с вълшебно ухание.
За теб пазя чудодейни целувки,
отвеждащи в непознати земи.
Там дори въздухът напоен е с обич,
а огънят на страстта вечно гори.
Морското утро щом се пробуди,
сънят се превръща в радостен ден.
Сърцето любимо, така обичливо,
сега тупти съвсем близо до мен.
© Васил Георгиев All rights reserved.
