Сънувах Любовта
И ще ме срещне пак! И ще повтарям
аз тези думи, като заклинание!
Кой казва, че не мога да повярвам
в прошепнато в съня ми обещание?
Кой казва, че е време да порасна
и да не чакам тихи чудеса?
Какво като бе само сън прекрасен,
а призори... пак тупнах във прахта...
Но тя ще ме намери сред тълпата!
Нима изглежда неосъществимо?
Посях цветя насред сърдечни кратери
и помня, че разцъфна най-любимото!...
Какво като на рамото, там, вдясно
е кацнало досадното Съмнение?
Аз помня думите ù много ясно:
"Ще бъда твое вечно вдъхновение!"
И като заклинание повтарям
че не е, не е само сън това!
... Защото имам нужда да повярвам,
че още съществува Любовта!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
за финала.
