Сънувах Любовта
И ще ме срещне пак! И ще повтарям
аз тези думи, като заклинание!
Кой казва, че не мога да повярвам
в прошепнато в съня ми обещание?
Кой казва, че е време да порасна
и да не чакам тихи чудеса?
Какво като бе само сън прекрасен,
а призори... пак тупнах във прахта...
Но тя ще ме намери сред тълпата!
Нима изглежда неосъществимо?
Посях цветя насред сърдечни кратери
и помня, че разцъфна най-любимото!...
Какво като на рамото, там, вдясно
е кацнало досадното Съмнение?
Аз помня думите ù много ясно:
"Ще бъда твое вечно вдъхновение!"
И като заклинание повтарям
че не е, не е само сън това!
... Защото имам нужда да повярвам,
че още съществува Любовта!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
за финала.
