Сънувах сън

Сънувах сън красив.
Жена обичаше ме лудо!
Не съм бил никога така щастлив!
За нея бях най-чудно блюдо.

Силно и Истински ме обичаше.
Не можех да повярвам в това.
С нежни имена ме наричаше.
Завъртя се влюбено мойта глава.

Благодаря ти, че те има -
в прегръдката си ме обви.
От сърцето отиде си лютата зима.
Обичам я! – осъзнах с насълзени очи.

Да ни обичат такива, каквито сме си,
няма нищо по-важно за нас,
ако можем с частица дори
Любов да отвърнем в блажения час.

***

От сън се събудих смутен.
Не знаех какви слова да изричам.
Боже, благослови с такава жена и мен!
Аз Завинаги ще Я обичам!