Jul 10, 2007, 2:15 PM

Сънувах те

  Poetry
1.1K 0 4
 

Сънувах те при мен да идваш ти,                        
да заравяш пръсти в моята коса                                     
   и нашепвайки ми нещо в мрака,                    
      да ме прегръщаш с нежна топлота.


И  сгушена в твоите прегръдки,                            
  забравила несгоди и беди,                                
  политам към необятните простори,                             
към царството на моите мечти.


Сънувах те при мен да идваш ти,                  
да пристъпваш тихо ти към мен                    
и със дланите си нежни, топли,                                              
       да милваш моето лице.


И в таз милувка плаха                                            
   се връщам в спомените от преди,                                       
   как ти си ме целувал                                             
и колко щастливи сме били.


Сънувах те при мен да идваш ти,                       
но само сън ли бе това,                                           
  нима ако очите си отворя,                                                        
ще те загубя пак в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...