10.07.2007 г., 14:15

Сънувах те

1.1K 0 4
 

Сънувах те при мен да идваш ти,                        
да заравяш пръсти в моята коса                                     
   и нашепвайки ми нещо в мрака,                    
      да ме прегръщаш с нежна топлота.


И  сгушена в твоите прегръдки,                            
  забравила несгоди и беди,                                
  политам към необятните простори,                             
към царството на моите мечти.


Сънувах те при мен да идваш ти,                  
да пристъпваш тихо ти към мен                    
и със дланите си нежни, топли,                                              
       да милваш моето лице.


И в таз милувка плаха                                            
   се връщам в спомените от преди,                                       
   как ти си ме целувал                                             
и колко щастливи сме били.


Сънувах те при мен да идваш ти,                       
но само сън ли бе това,                                           
  нима ако очите си отворя,                                                        
ще те загубя пак в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...