Сънувах те
Сънувах те отново тази нощ
със ризата, с която си отиде,
в ръката си държеше кървав нож
и търсеше опора от стените.
Очите ти се молеха за жал,
а устните потрепваха безсилни,
на пода се простираше воал,
навярно на убийците коварни.
От силната ти гръд ручеше кръв
и пръскаше студените стени,
а нечия ръка те блъсна в гръб
и тялото безсилно повали.
Последното стенание дочух
и стъпките на злите същества,
отекващи със тътен тих и глух,
а после беше мрак и тишина.
© Наташа Басарова All rights reserved.
